30.5.09

Ние, кръглите


Аз и моите приятели сме кръгли. Заоблени, с други думи. Като балони. Търкаляме се на свобода, където ни видят очите.

Да си кръгъл е голяма рядкост на този свят, където почти всичко е квадратно. И голяма радост. Можеш да се търкаляш на където поискаш, да се въртиш нагоре надолу.

Квадратите са различни от нас. Скучни. Имат само четири страни и четири ъгъла. И трудно се променят. Правят, струват, все застават на една от тях. Има квадрати, които цял живот не мърдат от едната си страна.

Квадратите, обаче са силни заедно. Те се облягат един на друг и строят стени. Строят структури. Блокове. Квадранти.

Ние, кръглите не обичаме квадратите. До преди време ни оставяха на мира, но напоследък блоковото им строителство мина всякакви граници. Не остана място ненаквадратено. Тогава някои от нас решиха да съборят квадратите. Да им сменят правоъгълната система с наша, свободна, кръгла система. Започнаха да мъдруват как да ги притиснат. И решиха да сформират кръгъл отряд за борба с квадратността.

"Това е единственият начин да победим квадратите и да съборим стената", казваха кръглите от отряда, и притискаха страните на старите квадрати. "С техните тухли по техните квадратни глави", казваха те.

Подкрепяхме ги, с каквото можем, за да могат да сринат квадратната структура. От многото натискане, обаче, те започнаха да се променят с времето. Някои по-бързо, други по-бавно, започнаха да стават все по квадратни.

Докато един ден ги погледнахме и видяхме, ужас, че са станали напълно квадратни. И вместо да срутят стената, са станали част от нея. От тогава ние, останалите кръгли, решихме да не се натискаме много много на квадратите. Вместо това, ще ги обкръжим. Ще ги завъртим. Ще ги допираме в различни точки, докато свят им се завие и не се затъркалят надолу. Така, току виж, им се позаоблили ъглите. Може даже да им хареса да са в движение.

Планът е добър. Квадратите така или иначе няма какво друго да направят - освен евентуално кръгова отбрана :)

29.5.09

"България" в употреба

Отдавна съм забелязал, че в медиите името "България" има едно популярно значение, което не се среща в нито един речник или енциклопедия: на нещо или някой, който ще понесе загуби, ако определени бизнес интереси пострадат. Най-пресният пример е от днешния "Дневник": "България ще загуби над 1 млрд. евро от забавянето на строителството на АЕЦ "Белене" с година-две". Новината е поднесена на някакъв Атомен Енергиен Форум, от човек, на име Иван Атанасов, ръководител на някакво звено на управление на някакъв проект в "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и член на съвета на директорите на Националната електрическа компания (НЕК)."

Въпросният господин не си е направил труда да обясни кой или какво е "България" в този смисъл. По всичко личи, че голямата част от изчислените от него "загуби" ще са от печалби, които инак биха се влели в джобовете на различни организации и фирми, повечето от които частни и далеч не напълно български. Изглежда в този случай те, заедно с въпросния господин и неговите бизнес колеги, се разбират под понятието "България".

Любопитно, тази употреба на "България" сякаш най-често е свързана с ядрената енергетика. За пръв път я чух в подобен контекст преди три години от устата на отколешния ми крайморски приятел Миро Боршош , тогава издател на "Новинар", и полюбопитствах "Кой е България?" Като човек на ти със семантиката, Миро оцени въпроса по достойнство, но също не отговори.

Журналистът на "Дневник" днес не е намерил за необходимо да разясни що е то "България" и се е задоволил просто да предаде в пълност и без всякакви обяснения думите на господин Атанасов. Едно вероятно обяснение за подобна липса е фактът, че журналист всъщност няма - материалът е подписан от редакцията. Това вероятно означава, че редакцията намира думите на господин Атанасов достатъчно важни за читателите, но не достатътчно важни за да бъдат проверени достоверността или смисъла им.

Аз, на свой ред, ставам все по любопитен към тази особена "България". Щом чуя отнякъде как ще спечели това, ще загуби онова, бива злепоставена, оклеветена, ощетена, се опитвам да разшифровам понятието. То очевидно не включва обикновените български граждани, които чрез данъците си ще осигурят въпросната печалба. Те не са част от тази "България". Те живеят в някаква друга, където печалби за тях няма. Където улиците са изровено мръсно немаркирано бойно поле, лекарите и учителите - озверели просяци, полицията и правосъдието пазят бандитите, болниците са коптори, училищата - нарко-продавници, а единственото универсално признато човешко право е тютюнопушенето навсякъде и по всяко време.

26.5.09

Климат, наука и морал

Сто процентов научен консенсус не може да има, особено докато корпорациите наливат средства в изследвания с предизвестен изход, които да подкопаят наложеното сред независимата наука съгласие за антропогенната природа на промените в климата. Това е отговорът ми на един коментар, поместен в блога на Центъра за Либерални Стратегии, и някой от съпътстващите го мнения.
Ломборг и подобните нему учени-скептици ще продължат да сеят съмнение, докато има кой да им плаща. Това в известен смисъл е положително, защото мобилизира науката за климата да бъде още по прецизна. Но техните изолирани гласове звучат все по-слабо и неубедително, извън научния консенсус, представен от Междуправителствения панел за промяната в климата. Да не забравяме, все пак, че сто процентов консенус няма почти по никой въпрос, освен че земята е кръгла може би :) Все още могат да се намерят учени, които отричат престъпленията на нацизма, например, но никой не им обръща сериозно внимание освен правораздаването в някои страни, където отричането на холокоста е криминализирано. По същия начин, приемането на отговорността за пораженията, нанесени от корпоративния капитализъм върху природата, живота и здравето на хората - днес и за в бъдеще - е въпрос на етика и морал, а не на фундаментализъм.

24.5.09

Свободата да не пушиш

Забраната за пушене на обществени места от 1 юни 2010 г., приета на второ четене от Народното събрание, провокира дебат около темата за личната свобода. Аргументът за нарушеното право на избор на пушачите, който доминира в коментарите от противници на забраната под статията в "Капитал" по темата, провокира следния отговор.
Уродливо общество е това, в което се нарушават правата на всеки, подчертавам, всеки човек, който:
- е родител, пожелал да седне с децата си в ресторат,
- е бременна жена или кърмеща майка, и иска поне един път да не готви в къщи,
- заплаща чинно всички цени в музикален клуб, бар, или кръчма, но не желае да рискува здравето си,
- обича да танцува, но не и да бъде тровен.
Само да припомня, че в България има действащ закон, по силата на който всяко заведение е длъжно да осигури отделно помещение за пушачите. Ако някой знае заведение, в което този закон да се спазва, моля да го напише: започваме червена книга на спазващите законите в България.
Аргументът, че забраната на тютюнопушенето е посегателство над някаква лична свобода е отдавна диагностицирано извращение на истината - четете Thank You for Smoking. А истината, невмирисана на тютюн, подкупи и популизъм, е че забраната на тютюнопушенето е едно закъсняло освобождение за хората, които са избрали да бъдат свободни от един убийствен пристрастяващ порок. Освобождение от гнета на пушачите, беззаконието, вулгарния цинизъм и корупцията, просмукали държавата от глава до пети. Ако този закон влезе в сила без вратички за заобикаляне, като умишлено добавената в последния момент "адекватна вентилация" която провали предишния, България ще бъде една идея по-добро място за живеене.