28.2.11

Концесионерът затрива "Сливница" 263

От 21.02. е наводнен приземния етаж на къщата ми на бул. "Сливница" 263 в София. Видимо причина за наводнението е повреда на подземен водопровод, извън границите на имота. Въпреки поредица от сигнали и телефонни разговори с ВИК авариен екип не е изпратен до момента, вече повече от седмица, и водата продължава да се лее, като застрашава основите на къщата.

Неадекватната реакция на ВИК оператора надали изненадва някого. Просто никой не очаква "Софийска Вода" да се завтече да отстранява някаква повреда. Казано на журналистически език, това, че основите на една стара къща в София прогизват заради нехайството на фирмата-монополист "просто не е новина".

И все пак е новина. За тези, които знаят, че на "Сливница" 263 е живял Владимир Димитров - Майстора, поради което фасадата на къщата е изографисана от художника Димитър Киров. За тези, които през годините, и са пяли, танцували и веселили на популярните вече почти 25 години градински партита на "Сливница" 263. Не на последно място - за мен самият, като човек активно ангажиран с граждански, потребителски и журналистически каузи, отраснал на въпросния адрес.


В момента къщата се стопанисва от баща ми, инж. Павел Сп. Антонов, който разказва следното. "Още В 13, 38 ч. на 21 февруари подадох първия сигнал за теча на тел. 112. От там ме препратиха на тел. 070012121 на ВИК. ВИК прие сигнала, но никой не дойде и водата запълни пространството под дюшамето и започна да прелива. Въпреки че съм пенсионер, съпругата ми е безработна, и току що се бях прибрал от сърдечна операция (протеза на митрална клапа), се принудих да заплатя спешно изкопаване на шахта в приземния етаж, да купя помпа и да започна да изпомпвам проникващата вода.
От ВИК ми отговориха, че ще докарат специална сонарна апаратура за откриване местотоот където прониква водата. Опитах да им помогна с информация, че мазето на съседната къща на ул. Раковски 22 е напълнено с вода и е възможно тя да нахлува в приземния ми етаж, и последвалите непрекъснати обаждания на тел 070012121, до ден днешен реакция от ВИК няма."

Инж. Антонов, популярен също с виртуозните си импровизации на цигулка, е подал молба до заместник кмета по обществения ред и защитата при бедствия на СОС Сотиров:
1. спешно да се изтегли водата от мазетата на къщата на ул. Раковски 22;
2. да се установи от къде прониква водата там; и
3. да се извърши ремонт на водопроводната мрежа на ВИК, от където прониква тази чиста вода.


Аз пък съм популярен сред приятелите си с все по-нарастващата ми неудовлетвореност от поведението на големите компании в уж свободната пазарна среда. В конкретния случай, за пореден път, частната компания-концесионер на софийското водоснабдяване, демонстрира арогантна незаинтересованост да изпълни задълженията си спрямо един свой потребител - и редовен платец. Който, по стечение на обстоятелствата, няма какво друго да направи, освен да стиска зъби, и да се оправя както може - като разбира се продължава да си плаща за услугата на "Софийска вода."

В Англия, където живея, големите компании - монополисти не се държат особено по-различно. Но наличието на действаща съдебна и административна система ги принуждава да действат оперативно, или - в противен случай - да изплащат компенсации. В България, обаче, е друго. Тук корпорациите-монополисти са не само арогантно безотговорни към потребителите си, но и на практика почти гарантирано безнаказани. Действително, баща ми се изсмя на предложението ми да осъди ВИК за направените до отстраняването на теча разходи: "Абе те дано го оправят..." , безпомощно вдига ръце той, както и повечето български потребители.

Да, но не го оправят. След като постоянните обаждания до телефоните на "Софийска вода" не помагат, не ми остава друго, от дистанцията на пространството, което ме дели от София, освен да публикувам тази новина. Ако има журналисти, които видят възможност за новина, да заповядат. Ако чуят юристи, които знаят как се осъжда "Софийска вода," добре са дошли. Ако прочетат политици - да се раздвижат. Явно само с вдигане на ръце няма да де оправят нещата, нито в къщата, нито в държавата.

За левичарството

Коментирам "Пет истини, които левичарите мразят," приписан на Гари Демар в днешен постинг във ФБ. Под постинга бе приложен линк към оригиналния превод.

1. "Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни." Тук явно под "левичари" се разбира болшевики-експроприатори от старите ленти. Щото внучетата им левичарчета на Позитано и в Кремъл отдавна са милионери.

2. "Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него, без да го получи." - Освен когато друг получава 99% от това, ...което ти си изработил, а на теб подхвърля фаст-фууд храна и турбо-биг-брадър зрелища.

3. "Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг."
Така е. Да я закрием таз ми ти държава. Несправедливо е левичарската Barclay's Bank да плаща 1% данъци, а ние - десните богаташи - по 40% и нагоре.

4. "Когато половината хора разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това е началото на края на една нация."
Абсолютно вярно. Предайте го на левичаря Цеко Минев, дето левичаря ББ му налива милиони от данъците на такива десни богаташи като нас. Да не споменавам въобще за държавно гарантираните бонуси на левичарите по Уолстрийт.

5. "Не можеш да умножиш богатството, като го делиш."
Богатството - умножено, дело на всеки! Така левичарите от БКП си претвориха в богатство решенията на Тринайстия конгрес, а на нас, десните, оставиха социалистическия труд.

За чалгата и пост-модернизма: Фейсбук диалог с екоактивиста Петко Ковачев


Разговорът тръгна от този клип, публикуван във Фейсбук под наслов "к'во става тука бе????" от Петко Ковачев. Видимо, клипът представлява интерпретация на популярен преди години хит на Милена Славова от млада певица, очевидно асоциирана с т.нар. турбо-, поп- или просто фолк музикална индустрия. Под него се наблюдаваха коментари, като: "Не е истина, нали?", "Отврат!", и дори "Уджас!", въпреки цитираното от някого обяснение на певицата, Саманта, че песента и била "подарък" от Милена Славова, която оценила тембъра и желанието й да пее рок музика.

Познавам Ковачев от години като непримирим природозащитник и пиятел на бира, но най-голям интерес за мен предизвиква непресъхващата му способност да анализира и концептуализира идеологически проблемите, с които го среща ежедневието. Освен десетки часове прекарани в разгорещени диалози на висок глас по време на различни работни срещи и форуми, с Ковачев ме свързва една политическа визия, която поставя природозащитата в контекста на гражданското участие в управлението и стремежа към демокрация и добро управление в обществото.

Ето защо си позволих да задам провокационен въпрос на участниците: " в случая кое по-точно не ви харесва: песента на Милена, гласа на момичето, тангото на заден план, или белия сатен?" Предавам по-долу отговора на Ковачев и последвалия го диалог между нас, без повече коментари.

Petko Kovachev Антонка, образно казано, все едно е наркодилър да ми води пропаганда за здравословен начин на живот докато пласира наркотици на децата. Това - за Митко Пайнера, не за подробностите и какъв глас или гърло има мацката...
Pavel Antonov Наркотик на децата е страшно нещо. Пак казвам, не одобрявам социо-културната страна на турбо-фолка. Но масовата култура е такава навсякъде. Лейди Гага повече ли ти харесва? Един прагматичен - макар и поостарял текст, който до голяма степен обяснява ситуацията: <линк към статия в "Капитал" от Алексей Лазаров>
Petko Kovachev хахаха, не, гагата също не е мой тип :-))) в края на краищата нито ти, нито митко пайнера, нито дори целият свят да ми се тръшне пред портата, за да ме убеждава в прагматичната модерност и постмодерност, ще успеете да промените някои (не много, но някои) неща... и музиката е едно от тях. а ако ми се тръсне целия свят - бъди уверен, че ще намеря напалм за всички навлеци... и ще звучи <линк към пасаж от филма "Апокалипсис сега"> (Отварям скоба за да поясня, че в случая Ковачев според мен използва пасажа от "Апокалпсис сега" като референция към усещането за мощ и унищожение, което предпоставя Вагнеровата музика, без одобрение на конкретно обрисувания във филма милитаристичен сюжет.)
Pavel Antonov Гагите не са това, което са, Ковачев !) Клипчето, което си пуснал, си е... нищо особено в най-лошия случай, а песента е добра. Но отричането на чалга-културата е може би най-съхранения засега жалон на една ценностна система, която пазарни...я мейнстрийм руши. Затова много хора го отстояват, понякога за сметка на видимата реалност. Опазването на природата е друг подобен жалон, мисля.
Същата ценностна система осъжда и изтребването на невинни човешки същества за нуждите на нечия милитаристична хегемония, апропо. Наздраве!

Petko Kovachev Няма невинни, ако искат да ми натресат чалга :-))))
Pavel Antonov абе ще стане от тебе борец срещу пост-модернизма, само чакай да видиш още малко пазарна идеология в действие :)
Petko Kovachev хахаха, внимавай, че покрай пост-модернизма ще го отнесе и мултикултурализма :-))))

12.2.11

Рекордни печалби по време на криза



Докато "супермаркетовите класи" затягат коланите, "суперяхтените" пръскат рекордно пари. С това наблюдение започва кратката дописка на Джулия Колъуи за съботния брой на "Гардиън" от 5.02.2011. Накратко, вестникът информира, че веригата за луксозни стоки LVMH е обявила рекордно високи приходи от €20.3 милиарда за 2010. Сред известните брендове на веригата са Fendi, Louis Vuitton и Dom Pédrigon. Ценителите на луксозните марки със сигурност ще разпознаят сред тях коняка Hennessy, парфюмите на Christian Dior, козметиката на BeneFit и модните артикули на Donna Karan, Céline и Marc Jacobs. Пазарът за луксозни стоки процъвтява отново, въпреки бюджетните съкращения, които предприемат правителствата в Европа и САЩ, коментира авторката.

Освен продажбите на LVMН, които според компанията са нарастнали с 19% през миналата година спрямо предходната, растат продажбите на "престижни" марки автомобили, като Porsche (25% ръст през 2010) и Rolls-Royce (171%). Според публикацията, растежът на луксозните продажби се дължи частично на Китай. За там отпътували 63% от продадените през годината "Порше"-та, например.

Случаят илюстрира как т.нар. "финансова криза" и свързаните с нея негативни въздействия върху стандарта на живот, очевидно не засягат особено заможните и свръх-богатите. "Гардиън" се въздържа от по-нататъшен коментар. Факт е, обаче, че тъкмо сред тези среди са главните виновници за кризата, която потопи няколко големи западни банки, и принуди правителствата да налеят бюджетни средства в много други, с цел да ги стабилизират.

Епизодът дава поредно доказателство и за бързото и все по-осезаемо разтваряне на "ножицата" между приходите и разходите на богатите и доскорошните средни класи в западния свят, чийто придатък в момента е и България.