26.1.12

Премиер, парламент и празни приказки за 10 лв


Голям залък лапни, голяма дума не казвай е умотворение, пренесло през вековете народната мъдрост. Доколко тя е достигнала до днешните народни представители е спорно. Те с лекота слушат и приказват празни приказки – твърдения и факти с недоказан произход и съмнителна вярност, чиято цел в повечето случай е тъкмо лапването на поредния голям залък от широката софра на политическата власт. Наместо систематично ликвидираната вяра в политическата почтеност, на обезверения народ се втълпява, че всички тези празни приказки са напълно естествени. Че така се правела тя политиката. И че той, народът, не ми бил народ, който може да държи сметка на избраните си представители, ами прост електорат, който на всеки четири години прераздава картите на власта на едни и същи играчи, но нито може да им потърси сметка, нито да ги накаже за празните приказки, които говорят. Днешното решение на Висшия административен съд, обаче, показа, че това не е вече така.

Висшите съдии осъдиха днес Министерския съвет да заплати направените разноски по дело № 5905/2011 на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” срещу мълчаливия му отказ да докаже думите на председателя си, изречени на всеослушание пред Народното събрание. Там на 25 февруари 2011 г. по време на обсъждане на Стратегията за национална сигурност, предадено пряко от националните медии, премиерът Борисов заяви, че непострояването на АЕЦ "Белене" ще доведе до 18-кратното поскъпване цената на електрическата енергия в България.

В последващо заявление по закона за достъп до обществета информация гражданската организация, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, поиска от Министерския съвет да й предостави обосновката за това, меко казано, шокиращо твърдение. Произнесено най-отговорно от министър председателя, пред целия народ и неговите представители в парламента, то е предизвикало тревожен обществен резонанс, твърдят в обосновката си представителите на асоциация "Политковская". И тъй като от премиера не се очаква да говори празни приказки, изискват да видят основанията, изчисленията, фактите, на които е базирано то.

Отговор няма, стига се до дело. На него представителите на Министерския съвет признават, че не раполагали с документи, подкрепящи истинността на важното премиерско съобщение. Казано с други думи, с цялата си тежест пред Народното събрание и пред цялата общественост, Бойко Борисов е изприказвал едни... празни приказки. “При това положение причина за завеждане на делото е процесуалното поведение на ответника, поради което следва в негова тежест да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски”, гласи решението на ВАС.

"Изумен съм", коментира представителят на гражданската асоциация инж. Петър Пенчев. Действително, ако най-високопоставеният държавен служител си позволява да приказва празни приказки пред прякия си работодател – парламента – и неговия конституционен суверен, българския народ, то какво остава за останалите, по-едри и по-дребни, представители и представителчета на този народ, насядали по министерски кресла, парламентарни бланки и ведомствени бюра? Как да очакваме журналистите да информират този народ? Полицаите – да го пазят? Търговците – да го хранят, поят, обличат? Лекарите – да го церят, и даскалите - да учат децата му на европейско четмо и писмо? И как да им търсим сметка, че не си вършат работата отговорно?

Хубавата вест е, че Пенчев и асоциация "Политковская" потърсиха сметка на премиера Борисов, а върховният съд на държавата днес отсъди в тяхна полза. Така че сметката вече се знае и ще бъде платена. Искате ли да знаете размера й? 10 лева. Толкова струва държавната такса за проведеното безвъзмездно от Програма достъп до информация дело. Толкова струват на държавата празните приказки на министър председателя. Толкова е цената на истината, отговорността пред избирателя, и загубеното доверие на българите в почтеността на политиката и хората, които я упражняват като професия.

     – Подигравка! Нищо работа! Жълти стотинки... – грешите. Десет български лева са огромна сума. Ако от днес таксуваме народните си представители, държавните си служители, журналистите и всички останали по 10 лева за всяка празна приказка, която издумат, без време ще станем заможни и достойни граждани на чиста, уредена и добре управлявана страна, каквато заслужаваме.

4.1.12

Шойбле: Стига икономически растеж на запад!


Седмица преди Рождество, министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле препоръча ограничаване на икономическия растеж в индустриалните държави. „Така както трябва да влагаме огромни усилия  за ограничаване на глада в света,  трябва от друга страна да влагаме същите по големина усилия за ограничаването на икономическия растеж в собствените си западни държави“, написа министърът като гостуващ автор на религиозната притурка на Die ZeitХристос и света“, публикувана на 14 декември 2011 г.
Изявлението надали щеше да се забележи, ако не идваше от министъра християндемократ, прочул се със стръвното преследване на рушителите на европейската финансова дисциплина в последните месеци. Виждането, че е възможен постоянен икономически растеж е основополагаща за все още господстващия икономически режим. Според Шойбле, западните икономики са достигнали определена крайна степен на насищане. Сега задачата им е „да не се допусне различията и произтичащото от тях напрежение да вземат връх“, пише министът. 
Шойбле деликатно признава, че днешната световна икономическа система „има потенциал  за подобрение“.  От устата на един от основните навигатори на въпросната система, подобен ефемизъм звучи подобно на плаха препоръка за промяна на курса, направена от помощник-капитана на кораб в момент, когато корпусът отдавна вече стърже по остри рифове, а част от пътниците и товара са вече зад борда. Основната критика на  християндемократа към глобалната икономика е, че „ не предоставя на много хора това, от което действително се нуждаят, и същевременно подхранва безграничен и непознаващ спирачки стремеж за повече притежание,  който не може да бъде утолен дори и при наличие на богатство и излишък“. 
В по-малко познатата си роля на добър християнин, финансистът Шойбле предупреждава за опасността от вярата в  безграничния постоянен икономически растеж. Министърът уточнява, че вярата в Бог би трябвало да ни напомня, „че такива определения са винаги погрешни и опасни“. Важно e да ни бъде напомняно какви са нашите граници“.
Подобно признание за верско съперничество е забележително на фона на често звучащи упреци срещу критични гражданските движения, например в областта на природозащитата, че били ирационални култове и нови градски религии. До ден днешен идеолозите на пазарната икономика, разчитат на безпрекословна подкрепа от религиозните общности и хората с консервативни виждания за наднационалния корпоративен капитал и премахването на регулативните и демократични пречки пред него.
В България подобни доводи често развиват застъпниците на едрия пост-социалистически капитал, навикнал да трупа печалби от колективни и обществени ресурси, без особен контрол от страна на държавата и медиите. И ако у нас религиите не им предоставят особена идеологическа опора, застрояването на защитени природни територии, експлоатацията на неизгодни за държавата концесии, непрозрачното разпределение на обществени фондове, се ползват с благословията на друг популярен култ: към всемогъществото на финансовия инвеститор.
Сега обаче един водещ европейски консерватор и финансист посочва неограничения икономически растеж като пагубна лъже-вяра. Шойбле приема  „човешката липса на мяра“ , както и липсата на механизми за контрол, за първопричини за икономическата и евпопейската криза в момента. Според него „банковата криза, прераснала в криза на икономиката и на криза на цели държави, с която се сблъскваме от 2008 г., е  причинена не на последно място и от безграничния ламтеж за все по-големи печалби на капиталовите пазари“. Силен упрек в лицето на финансово-корпоративната олигархия, която все още здраво стиска руля на бедстващата световна икономика.
...
Оригиналният текст на Шойбле се намира на http://www.zeit.de/vorabmeldungen/neu-in-der-aktuellen-zeit/seite-8, превод: Христина Недялкова