30.7.13

Идеята за "граждански съвет" към Реформаторския блок поражда въпроси за Зелените

След президента Плевнелиев и всички министерства по време на служебния кабинет, сега и новосформираният Реформаторски блок тръгнал да създава обществен съвет. По-точно: граждански! Какъв е смисълът на подобно упражнение и доколко то отговаря на разбирането, че за по-добра политика трябват партии, в които гражданите участват свободно, активно, на всички нива. Такова виждане застъпват Зелените, една от партиите-основоположници на Реформаторския блок. Техният генезис се корени в разбирането, че за по-добра политика трябват партии, в които гражданите участват свободно, активно, на всички нива.  А в случая се предлага изолирането им в "граждански съвети" към старите херметично затворени партийни йерархии.

През последните десетина години посветих доста мисли и усилия на опитите да се подпомогне гражданското представителство към различни институции чрез BlueLink.net. Въз основа на този опит се наех и да помогна на служебния министър Юлиан Попов за сформирането на Обществен съвет към МОСВ - резултатите си запазвам правото да коментирам отделно. Признавам, когато Плевнелиев състави първия съвет и покани в него странен сбор от активисти, синдикалисти, професионални НПО-функционери и индустриалци - по брой толкова, колкото места имало в съвещателната зала на Президенството, ми мина през ум колко широко тълкувание търпи понятието "обществен." Новата версия, замислена от Реформаторския блок, стеснява понятието, като нарича съвета "граждански."

Оставям настрана конкретните личности, които се предполага да съставят този съвет, тъй като техните имена все още не са оповестени публично. Факт е, че съставът на такъв съвет би репродуцирал идеологическата и ценностна нехомогенност на Реформаторския блок. Но извън това, самата концепция на този "граждански съвет" към политически блок от партии ми се струва сбъркана. Тя хем затвърждава разбирането, че политиката и гражданите са различни неща, хем пак се опитва да извлече легитимност от гражданското в полза на политическото.  Това е сериозен проблем за Зелените, които претендират да са партия от нов тип, със солиден граждански гръбнак, носители на различна политика в обществен интерес.

Концептуалните въпроси продължават да напират? Какво означава да си член на граждански съвет към политическа партия или коалиция? Да влияеш върху политиките й? Тя да влияе върху инак "гражданското" ти поведение? А може ли днес да си член на този "Граждански съвет", а утре да встъпиш и в друг, примерно на Герб или БСП, когато търсят и те "граждански" акъл и участие? Ако не, цялото упражнение заприличва на партиен клуб по интереси.

Зелените познават истински активни граждански лидери - Димитър Василев от Еко-клуб 2000, Вера Петканчин от Граждани за Рила, Надя Максимова от движението за Иракли, Константин Дичев, Петър Пенчев... По време на изборите Зелените претендираха, че са гражданската партия, че се явяват на изборите с гражданска квота, като част от която и самият аз попаднах в листите им, като съинициатор на "България без дим". Основатели и лидери на Зелените са активни природозащитници и активисти като Андрей Ковачев, Петко Ковачев, Борислав Сандов и много други. Ето защо си мисля, че надали ще им е по мярка новоскроеното партийно понятие за "гражданство," което налага идеята за граждански съвет към Реформаторския блок.

Един от основоположниците на Зелените, Петко Цветков, активен природозащитник и граждански експерт от 1988 г. насам, напълно споделя резервите спрямо сформирането на обществен съвет към политическа партия или коалиция.  Той го определя като "нещо като съвет на девствените богове, които изпитват отвращение от участието в политическите партии, но участват в обществен съвет към тях!"Ако гражданите не се чувстват комфортно в политическите партии, то тогава те (партиите) трябва да бъдат закрити или да се промянят генерално, така че гражданите да са естествена част от тях. Или обратното, коментира Цветков.