Сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление по излъчен телевизионен репортаж за манипулиране на миньорски гласове в Бобов Дол

Сезирах МВР за изборно нарушение и евентуално престъпление, въз основа на репортаж на Нова телевизия излъчен на 20.05.2014 г., от който се вижда как управата на мини Бобов Дол инструктира миньорите за кого трябва да гласуват.

Няколко часа по-рано бях научил от бТВ, че от 20 май на обяд в Ситуационния център на Министерството на вътрешните работи започва да работи денонощна линия за подаване на сигнали. "На тел. 02 982 22 32, факс 02 982 56 46 и на e-mai: izbor@mvr.bg гражданите ще могат да съобщават за забелязани от тях нарушения или евентуални престъпления, съотносими към отговорностите на МВР в изборния процес." гласи съобщението. 

И така, след като изгледах репортажа по другата национална телевизия - Нова, разкриващ очевидно за мен предизборно нарушение в мини Бобов Дол, реших че мога да помогна на органите на реда, които в момента явно зорко следят за изборни нарушения. Ето какво им изпратих на посочения по-горе адрес: 

-------- Original Message --------

Subject:	сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление
Date:	Wed, 21 May 2014 00:33:03 +0200
	To: izbor@mvr.bg

Уважаеми дами и господа,

Информирам Ви за забелязано от мен при гледане на репортаж по Нова Телевизия, наличен в интернет на адрес http://novanews.bg/news/view/2014/05/20/75772/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B6-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82/ нарушение или евентуално престъпления, съотносимо към отговорностите на МВР в изборния процес. В репортажа на Нова телевизия се разкрива схема за контролиран вот . Вижда се ясно , как всеки ден вместо инструктаж за работата, миньори от Бобов дол получават инструктаж за кого да гласуват. Работниците твърдят пред камерата, че за първи път получават аванс от 100 лева и добавка от 50. На сутрешен инструктаж в мините вместо да обсъждат какво има да се свърши за деня шефовете на мините обясняват какво трябва да свършат миньорите в деня на изборите, личи от репортажа.

Моля за ваши своевременни действия за незабавно разкриване и предотвратяване на практики на контролиран вот и манипулиране на гласове, които са в противоречие с изборното законодателство и наказателно-процесуалния кодекс, както и с Конституцията на РБ. Ще очаквам информация за предприети от МВР действия, както и евентуално сезиране на Прокуратурата на Република България срещу извършителите.

Настоящият сигнал е публично действие в изпълнение на устава на Фондация „БлуЛинк,“ с който фондацията е регистрирана в обществена полза с цел за да „способства за съхраняване и опазване на околната среда, да подпомага развитието на демокрацията на гражданското общество, да съдейства за утвърждаване на нормите и ценностите на обединена Европа в България, да насърчава развитието, ефективността и единодействието на неправителствения и нестопански сектор, да създаде независим форум за свободен обмен на информация, свързана с целите на фондацията, да способства за свързването в електронна мрежа на неправителствените организации и останалите участници в обществения процес.“

Моля своевременно да бъда информиран за входящия номер, под който е заведен сигнала ми.

С уважение,

В 8.22 ч. българско време получих потвърждение по имейла, че сигналът ми е приет и регистриран, както и че "същият е предаден на ОДМВР-Кюстендил за изясняване на случая."

Жената на колегата или защо не сме за Шенген

Да не излезе че се заяждам, но преминаването през граничен контрол на българските летища се оказва нескончаем извор на теми за размисъл. Преди минути отново се натъкнах на прелюбопитна случка с участието на служители на Гранична полиция: този път свързана с жена на колега, на която – явно по грешка – били иззети гримове, маскари, или някакви други забранени за внасяне в зоната за чекиране вещества.

По време на около десет минутното изчакване пред една от двете отворени ленти за проверка на багажите на Софийското летище около 17.15 днес ми направи впечатление обемист пъстър, преимуществено лилав, куфар, който на няколко пъти бе върнат от служителите за повторна и потретена проверка през скенера за багаж. Когато най-после се озовах от другата страна на скенера и започнах да прибирам вещите си обратно, видях симпатична млада жена с чуплива, червеникава коса, която с усмивка и леко извинение обясняваше, как била направила задръстване.

Направи ми впечатление, че вниманието и вежливостта й бяха предназначени не толкова  за останалите пътници, чакащи във въпросното задръстване, колкото за… служителите зад лентата, облечени в полицейски униформи. В този момент чух плътен мъжки глас зад гърба ми и долових отчетливо изговорени словосъчетанията „жена на колега“,  „пъстър куфар.“ Обърнах се и видях по-възрастен, и по-старши наглед офицер, с нещо като по-тъмна жилетка над униформата, който говореше по мобилен телефон – нещо забранено за простосмъртните пътници – докато по-млад полицай щателно го обискираше за оръжие.

За миг се възхитих колко принципно се спазват правилата – очевидно един полицай претърсва друг, по силата на някакви стриктно прилагани изисквания. Уви, възторгът ми не трая дълго. В следващия момент проумях, че старшият офицер очевидно инструктираше останалите да окажат съдействие на  жена на техен колега, както разбрах, от друг отдел, която била спряна на конвейера. „Ами не е казала, пуснали са ги вътре вече…“ оправдаваше се друг служител на сигурността, също униформен.

Случващото се пред очите ми изведнъж достигна съзнанието ми. Цялата смяна, обслужваща сектора за проверка на пътниците, на висок глас се извиняваше на непознатата млада жена, от която минута по-рано били иззети забранени за пренос предмети.   Въпросните предмети бяха вече пуснати в специалния контейнер, заедно с вещите на всички останали пътници, нарушили строгите правила срещу пренасяне на течности, въведени по цял свят след  истеричната ера след  9.11.2001 и превърнали се в проклятие за пътниците, и благословия за безмитните и други търговци на напитки, допуснати в забранените зони.

Служителите на закона се извиняваха коленопреклонно на младата жена за това, че бяха приложили закона спрямо нея. Явно по грешка. Не разбрали, че е „жена на колега!“

„Друг път казвайте предварително, да заем,“ приятелски я гълчеше по-възрастна възпълна граничарка.  Съветът й, с  добавени от мен логични тълкования, звучеше така: „Ами нека сега той“ – съпругът полицай –  „като не ви е казал“ – че ако се представяте като полицейска съпруга, няма да прилагаме законите спрямо вас – „сега  нека да плати 500 евро глоба “ – за нови гримове и маскари на любимата. „Пуснахме ги вече /в контейнера/, нищо не може да се направи вече,“ ядосваше се едър полицай. Младата съпруга на колегата пък вече съвсем притеснена чупеше ръце и обясняваше на спътниците си, че няма да може да си чисти грима през цялото пътуване.

Феноменът „всичко за колегата“ е част от обществената култура от времената на зрелия социализъм, когато повсеместните ограничения над индивидуалните човешки свободи и над достъпа до стоки за консумация се компенсираха чрез привилегии, получавани по силата на партийно-управленчески или професионален статут. Различните индустрии, професионални, творчески и други съюзи, се различаваха по нивото на привилегии, с които разполагаха членовете им. Сред тях най-могъща до ден днешен остава мрежата на службите за сигурност – България е европейски рекордьор по броя на служителите им на глава от населението. Службата в тези служби, независимо на какво ниво и ранг, неминуемо се възнаграждава – както формално, така и неформално.

Днешният случай на софийското летище беше пряка демонстрация на второто, на най-ниско, базово ниво: редови служители – и офицери – демонстрират професионална солидарност, в следствие на която насмалко не пропуснаха пътничка със забранени от закона субстанции в зоната за чекиране. Това се случи неприкрито, без опит да се прикрие от останалите пътници, сред които и аз, които станаха неволни и мълчаливи свидетели на ситуацията. Драстичното нарушение на законите и правилата за сигурност бе осуетено единствено от неопитността на миловидната съпруга на незнайния „колега.“  Твърде млада, и може би отскоро омъжена в „системата“, на нея явно не бе й минало през ум да се възползва от семейния си статут за да получи дребната привилегия да внесе течности в личния си багаж. След днешния случай тя вероятно няма да повтори същата „грешка.“

Остава плашещата мисъл, ако редовите служители си правят „услуги“ като си затварят очите пред закона на семейно-кастов принцип по този начин, какви ли привилегии си осигуряват на същия принцип високопоставените хора в системата. Тези, от които зависи както прилагането и спазването на законите и правилата, така и сигурността на пътниците и гражданите на България и Евросъюза. И неприятното усещане, че май наистина са прави тези, които не искат България в Шенген. Просто защото  криворазбраната „колегиалност“ на нашенските служби за сигурност и техните семейства и приятелски кръгове е явно по-значима от уж изпълнените формални критерии за членство в общата европейска система за сигурност.